Utente:Tenebroso/Sandbox3

*Bandiera di Samara* di Jaroslav Vesin, 1911

Il monumento "I difensori di Stara Zagora" raffigurante la bandiera di Samara e i suoi difensori

La bandiera di Samara (in bulgaro Самарското знаме^?, in russo Самарское знамя^?, Samarskoije znamija) è una storica bandiera di battaglia bulgara e uno dei più importanti simboli dell'esercito della Bulgaria. Essa fu cucita da alcune suore della città russa di Samara e donata il 18 maggio 1877 dagli abitanti della città ai volontari bulgari della guerra russo-turca del 1877-1878.

Storia[modifica | modifica wikitesto]

La bandiera divenne celebre durante la battaglia di Stara Zagora, nel luglio del 1877, quando i portabandiera Anton Marcin, Avksentiy Tsimbalyuk e C. Minkov morirono per proteggerla dalla cattura da parte degli ottomani. Un altro episodio di eroismo legato alla bandiera fu quello del colonnello Paul Kalitin, che pagando con la sua vita fu in grado di salvarla dal nemico.

Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от стихийно формирала се Знаменна група - унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.

Знамето е копринен трикольор 1,85 на 1,90 метра с панславянските цветове - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на Света Богородица (според някои източници е Иверската икона ^[1], а според други е Казанската икона ^[2]) и на Светите братя Кирил и Методий, рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков. Пиката му е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.

Знамето е първоначално предназначено за въстаниците от Априлското въстание. На 18 май 1877 г. в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:

Template:Цитат

Знаменна рота е III-а Опълченска рота от III-а Опълченска дружина. Носено е в Битката при Стара Загора, битката при Шипка и Шейновската битка.

След войната III-а Опълченска дружина е преобразувана в III-а пехотна Радомирска Пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев. През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (дн. Национална художествена галерия). В 1946 г. е пренесено в Националния военно-исторически музей, където се съхранява и до днес в камера при специални условия.

В 1958 г. са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. В 1978 г. реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва друго копие за музея. В 2004 г. президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир. В 2006 г. монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богодорица“ даряват на Военно-историческия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.

По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 юли 1880 г. се състои юбилейно чествуване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска дружина – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена За храброст. Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена За храброст, като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.

Знамето е рисувано от много художници, като най-известните картини са „Самарското знаме“ на Ярослав Вешин (1911) и „Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ“ на Николай Дмитриев-Оренбургски. Паметник на Самарското знаме е издигнат край Стара Загора в Мемориалния комплекс "Бранители на Стара Загора".

Днешното знаме на Самарска област в Русия, прието в 1998 г., е базирано на Самарското знаме.